Чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) регламентира правилата и ограниченията при удръжки от трудови възнаграждения или пенсии в случаите на принудително изпълнение. Целта на тези разпоредби е да се защити правото на длъжника на минимално достойно препитание.
Основни правила по чл. 446, ал. 1 ГПК
Когато изпълнението е насочено върху трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери надвишават минималната работна заплата (МРЗ), могат да се правят удръжки само в следните размери:
- Доход между МРЗ и 2 × МРЗ
- 1/3 от нетния доход, ако лицето е без деца.
- 1/4, ако издържа деца.
- Доход между 2 × МРЗ и 4 × МРЗ
- 1/2 от нетния доход, ако лицето е без деца.
- 1/3, ако издържа деца.
- Доход над 4 × МРЗ
- Удръжка върху горницата над 2 × МРЗ, ако лицето е без деца.
- Удръжка върху горницата над 2.5 × МРЗ, ако издържа деца.
Допълнителни уточнения
- Нетен доход
Съгласно чл. 446, ал. 2 ГПК месечното възнаграждение се изчислява след приспадане на дължимите данъци и осигуровки. - Минимален остатък
Дробните части по ал. 1 се изчисляват върху нетния доход, като винаги трябва да остане сума не по-малка от минималната работна заплата.
Значение на ограниченията
Тези ограничения гарантират, че дори при принудително изпълнение върху трудово възнаграждение или пенсия, на длъжника ще останат средства, осигуряващи минимален стандарт на живот.