В професионалната практика често възникват ситуации, в които служителят е изчерпал платения си годишен отпуск, но има необходимост от допълнително време извън работното място. В подобни случаи Кодексът на труда предоставя решение – неплатен отпуск (чл. 160, ал. 1).
1. Кога и защо
Тази възможност е достъпна за всеки работник или служител, независимо от трудовия му стаж и причината за отсъствие.
Предоставянето на неплатен отпуск е по преценка на работодателя, но законът посочва конкретни ситуации, при които одобрението е задължително, например:
- участие в изборни органи или обществени дейности;
- изпълнение на служебни задължения в международни организации като ЕС, ООН, НАТО и др.
2. Отчитане за трудов стаж
- До 30 работни дни неплатен отпуск годишно се зачита за трудов стаж.
- Периодите над тези 30 дни не се признават, освен ако в специален закон е предвидено друго.
3. Процедура
- Подаване на писмено заявление до работодателя, в което се посочват начална дата, продължителност и причина.
- Работодателят издава заповед за ползване на неплатен отпуск, която се прилага към личното досие на служителя.