Средната брутна заплата достига 1 444 евро, а частният сектор изпреварва публичния по годишен ръст
Средната брутна месечна работна заплата в България достига 1 444 евро през второто тримесечие на 2026 г., показват предварителните данни на Националния статистически институт. Това представлява увеличение с 2,6% спрямо първото тримесечие на 2026 г. и ръст от 9,8% спрямо второто тримесечие на 2025 г.
Данните потвърждават продължаващото нарастване на възнагражденията, но също така показват, че този ръст не е равномерен. Разликите между отделните икономически дейности остават значителни, а средната стойност не винаги отразява реалното усещане за доходите на голяма част от работещите.
Заплатите по месеци
През април 2026 г. средната брутна месечна работна заплата е 1 476 евро, през май намалява до 1 434 евро, а през юни достига 1 421 евро. Въпреки спада в рамките на самото тримесечие, средната стойност за периода остава по-висока спрямо предходното тримесечие.
Тази динамика показва, че движението на заплатите не е еднопосочно по месеци. Върху него могат да влияят сезонност, бонуси, секторни плащания, промени в броя на наетите лица и различната структура на заетостта в отделните дейности.
Най-високи възнаграждения: информационни технологии, финанси и енергетика
Най-високи средномесечни възнаграждения през второто тримесечие на 2026 г. са отчетени в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“, където средната заплата достига 3 079 евро. Следват „Финансови и застрахователни дейности“ с 2 140 евро и „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ с 2 036 евро.
Тези сектори традиционно са сред най-високоплатените, тъй като са свързани с по-висока добавена стойност, по-специфична експертиза, технологична обезпеченост и по-силна конкуренция за квалифицирани кадри.
Най-ниски възнаграждения: услуги и селско стопанство
В другия край на статистиката остават „Хотелиерство и ресторантьорство“ със средна заплата от 918 евро, „Селско, горско и рибно стопанство“ с 1 031 евро и „Други дейности“ с 1 053 евро.
Разликата между най-високо и най-ниско платените икономически дейности е повече от три пъти. Това е един от най-важните изводи от данните: средната заплата расте, но пазарът на труда остава силно разделен по сектори.
Къде ръстът е най-силен
Спрямо първото тримесечие на 2026 г. най-голямо увеличение на средната месечна работна заплата е отчетено в „Добивна промишленост“ — 14,8%, „Строителство“ — 6,5%, и „Образование“ — 6,3%.
На годишна база най-силен ръст има отново в „Добивна промишленост“ — 24,0%, следвана от „Селско, горско и рибно стопанство“ — 19,5%, и „Други дейности“ — 15,7%.
Тук трябва да се направи важно разграничение: висок процентен ръст не означава непременно висока заплата. Някои дейности могат да отчетат силно увеличение, но въпреки това да останат под средното ниво за страната.
Частният сектор расте по-бързо от публичния
През второто тримесечие на 2026 г. спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата в обществения сектор нараства с 4,8%, докато в частния сектор увеличението е 11,5%.
Това показва по-силна динамика на възнагражденията в частния сектор. В същото време частният сектор не е еднороден — в него попадат както високоплатени дейности като информационни технологии, финанси и професионални услуги, така и нископлатени сектори като хотелиерство, ресторантьорство, търговия и част от административните дейности.
Заетостта: лек ръст спрямо март, но спад на годишна база
Към края на юни 2026 г. броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение достига 2,37 млн. души. Това е увеличение с 14,8 хил. души, или 0,6%, спрямо края на март 2026 г. Спрямо края на юни 2025 г. обаче броят на наетите намалява с 16,7 хил. души, или 0,7%.
Най-голямо увеличение на броя на наетите спрямо първото тримесечие се наблюдава в „Хотелиерство и ресторантьорство“ — 23,9%, което е логично предвид сезонния характер на дейността. Най-голямо намаление е отчетено в „Преработваща промишленост“ — 2,0%.
Тази комбинация — ръст на средната заплата и лек годишен спад на броя на наетите — показва, че пазарът на труда не може да се оценява само през един показател. Доходите растат, но заетостта в някои дейности остава под натиск.
Какво всъщност измерва средната брутна заплата
Средната брутна работна заплата не е сумата, която служителят получава по банковата си сметка. Според методологичните бележки на НСИ брутната работна заплата е възнаграждението преди приспадане на задължителните и доброволните осигурителни вноски и данъчните начисления за сметка на наетото лице. Тя включва основна заплата, възнаграждения за платени отпуски, извънреден труд, допълнителни възнаграждения, както и месечни, тримесечни и годишни премии.
Затова средната брутна заплата е важен макроикономически показател, но не трябва да се бърка с нетния доход. Реалната сума, която работещият получава, зависи от осигуровките, данъка, личните обстоятелства и конкретния вид възнаграждение.
Защо средната заплата не разказва цялата история
Средната заплата е полезна за проследяване на общата посока на пазара на труда, но тя има ограничение: високите възнаграждения в няколко силни сектора могат да повишат общата средна стойност и да създадат впечатление за по-високи доходи, отколкото много работещи реално получават.
Затова данните трябва да се четат заедно със секторните различия, регионалните различия, заетостта, инфлацията, покупателната способност и нетните доходи. Особено важно е да се прави разлика между средна заплата и типична заплата. Средната стойност показва общото ниво, но не показва колко хора получават доход около тази стойност.
Извод
Данните за второто тримесечие на 2026 г. показват, че заплатите в България продължават да растат. Средната брутна месечна работна заплата достига 1 444 евро, а годишният ръст е близо 10%. Това е положителен сигнал за доходите и за конкуренцията за труд.
Но зад общия ръст стои неравномерна картина. Информационните технологии, финансите и енергетиката остават далеч над средното ниво, докато хотелиерството, ресторантьорството, селското стопанство и други услуги продължават да изостават. Частният сектор расте по-бързо от публичния, но вътре в него също има големи различия.
Затова най-краткият извод е: заплатите растат, но не еднакво за всички. Средната стойност показва посоката, но секторната структура показва реалната дълбочина на пазара на труда.